Урок 2 (Dua leciono)
НОВИ ДУМИ (NOVAJ VORTOJ)
| al | 1. към (iri al); 2. на (doni al) |
| ami | обичам |
| ankaŭ | също |
| ankoraŭ | още |
| bela | хубав, красив |
| bona | добър |
| bonvolu | Моля...; Бъди добър да...; Ако обичаш... |
| Dankon! | Благодаря! |
| demandi | питам |
| diri | казвам |
| doni | давам |
| facila | лесен |
| fari | правя |
| frato | брат |
| granda | голям |
| havi | имам |
| hejmo | дом |
| iri | вървя, ходя, отивам |
| jen | ето |
| juna | млад |
| kafo | кафе |
| ke | че |
| kia | какъв |
| kun | с (заедно с) |
| kuiri | готвя |
| legi | чета |
| mono | пари |
| nova | нов |
| nur | само |
| okulo | око |
| paroli | говоря |
| povi | мога |
| pri | за, относно |
| rigardi | гледам |
| Saluton! | Здравей(те)!; Привет! |
| se | ако |
| sed | но, обаче |
| ŝati | харесвам, ценя, обичам |
| tre | много (за качества) |
| trinki | пия |
| varma | топъл |
| veni | идвам |
| vidi | виждам |
| voli | искам |
GRAMATIKO
Спрежението на глаголите (konjugacio): в Есперанто е опростено. Измененията във формите не зависят от граматическото лице и число, а само от времето и наклонението на глагола:
| инфинитив | -i | esti | labori |
|---|---|---|---|
| сегашно време | -as | estas | laboras |
| минало време | -is | estis | laboris |
| бъдеще време | -os | estos | laboros |
| условно наклонение | -us | estus | laborus |
| повелително наклонение | -u | estu | laboru |
Инфинитив е основната форма, в която глаголите се записват в речниците. В текст инфинитив се използва след спомагателен глагол (mi povas legi=аз мога да чета). (виж и Урок 6)
Условното наклонение означава действие, което е възможно при определени условия. Най-често си превежда на български с "бих...", например: Mi venus.=Бих дошъл. (виж и Урок 9)
Повелителното наклонение изразява заповед, молба, пожелание. (виж и Урок 3,6)
Словообразуване (vortfarado): Голяма част от думите са интернационални: aparato, telefono, maŝino. Нови думи се образуват чрез:
- Изменение на окончанието: skribi=пиша, skribo=писане, skriba=писмен, skribe=писмено.
- Свързване на два или повече корени: skribmaŝino=пишеща машина; maŝinskribo=машинопис. В тези случаи основното значение на сложната дума се определя от последния корен, а първият или първите поясняват.
- Словообразувателни афикси: представки и наставки: bona/malbona (добър/лош), patro/patrino (баща/майка)
Склонение (deklinacio): Единственият формално маркиран падеж в Есперанто е винителният падеж (akuzativo), който се означава чрез окончанието -n: Mi havas novaN libroN. Vi havas bonajN amikojN.
В Есперанто във винителен падеж са всички преки допълнения, отговарящи на въпросите kiun, kion. Във винителен падеж стоят и различните обозначения за мярка, продължителност и т.н. Li laboris tri horojN=Той работи три часа; La libro kostas du levojN=Книгата струва два лева.
Във винителен падеж се поставят и думи и изрази, обозначаващи посоката и целта на движението: Li venis en la ĉambroN. Ŝi metis la libron sur la tabloN.
Винителният падеж не е необходим, когато самият предлог показва, че се касае за движение към някаква цел: al=към, ĝis=до, tra=през и др.
ke = че (съюз): Mi sciis, ke li ne venos=Аз знаех, че той няма да дойде; Ĉu vi diras, ke li legas?=Вие ли казвате, че той чете?
mal- = представка за обозначаване на противоположното на онова, което означава коренът на думата: bona/malbona (добър/лош); amiko/malamiko (приятел/неприятел, враг); ami/malami (обичам/мразя). Употребява се и самостоятелно: malo=противоположност; male=напротив; mala=противоположен.
ge- = представка за обозначаване на двата пола едновременно: gepatroj=родители; gefratoj=брат(-я) и сестра(-и); geamikoj=приятел(-и) и приятелка(-и).
Съотносителните думи (korelativoj) се делят на различни видове, напр. а) въпросителни: kiu, kio, kia, kie. Те могат да се използват и като относителни думи и тогава се превеждат: "който", "каквото", "какъвто", "където"; б) показателни: tiu=този, tio=това, tia=такъв, tie=там.
LA AMIKINO DE MARKO
Marko havas amikinon. Ŝia nomo estas Ana. Ŝi estas juna kaj bela. Ana kaj Marko estas geamikoj.
Ana venis al la hejmo de Marko.
- Bonvolu eniri, amikino.
- Saluton, Marko. Kion vi faras?
- Saluton. Mi legis, sed nun mi volas paroli kun vi.
- Ĉu vi havas bonan libron?
- Jes, mi havas. Mi ŝatas legi nur bonajn librojn. Ĉu vi volas trinki kafon?
- Jes. Ĉu viaj gepatroj kaj gefratoj estas en via hejmo?
- Ne. Jen la kafo, ĝi estas ankoraŭ varma. Mi nun kuiris ĝin.
- Dankon. Mi povas trinki ankaŭ malvarman kafon.
Marko rigardas la belajn okulojn de Ana. Mi vidas, ke li amas ŝin.
EKZERCOJ
A. TRADUKU KAJ RESPONDU! (ПРЕВЕДЕТЕ И ОТГОВОРЕТЕ)
- Каква беше старата ти къща?
- Кои книги прочете и хубави ли са те?
- Какво правиха Ана и Марко в малката стая на Марко?
- Обичаш ли да четеш книги за любов?
- Кой ще дойде с тебе в дома ти?
- Какви са очите на приятелката ти?
B. KOMPLETIGU LA FRAZOJN! (ДОПЪЛНЕТЕ ИЗРЕЧЕНИЯТА)
- Marko havas amik__ kaj amikin__. Ili estas __amikoj.
- Li kuiras kaf__ kaj ili trinkas ĝi_ en nia hejmo.
- Ili iras __ la hotelo.
- Ŝi vidas, __ Marko amas ŝi_.
- Ili havas facil___ lernolibroj_.
C. TRADUKU! (ПРЕВЕДЕТЕ)
eniri; enhavo; kunsido; kunlabori; kunveno; malfacila; maljuna; gepatroj; alveni; bonvena; geparolistoj; neesperantisto